Ако на Ръдиард Киплинг

Преди време майка ми ми подаде това стихотворение без да се замислям колко много философия има в него. Насладете му се!

Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш краха – зъл предател

еднакво със триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани

и изхабени – да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: „Влезте в крак!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!