Писмо до моето остаряло Аз

– Ей, къде се загуби? Не пишеш, няма те никакъв. Поодъртял си вече! Е…..?
В последно време все мисля – ядосвам се и ми е някак гузно. Дали не нараних себе си, дали не нараних теб. Времето минава, мамка му, минава и носи само празнота. Празни дни, празни мисли, празни хора, тъга…

Изгубиха се приятелите – онези, с които си рязахме ръцете и кръстосвахме с кръв. Изгубиха се и мечтите някак. Абе, какво да ти кажа?

– Ех, Саше, Сашеее…знаеш ли….?

Ооо, знам, братко, знам! Знаеш ли колко неща знам вече….

Разбрах, че всеки има своята истина, своята болка и своя страх. Разбрах, че хората, които те обичат, си тръгват! Просто стават и си тръгват – без обяснение, без принадлежности. Но остави ги, нека си вървят.

Разбрах, че когато те боли и търсиш себе си, винаги се появява някой, който още повече ти носи болка.

Разбрах, че човек не може да бъде перфектен – не и в този свят, не и по този  начин, по който иска да бъде перфектен.

Разбрах, че парите купуват любовта. Ооо, купуват я, купуват емоциите, купуват и успокоителните хапчета на „влюбения“, децата му и заблудата, че е щастлив, докато целува следващия любовник.

Разбрах, че жена обича мъжа силно, а после става и си тръгва, все едно никога не го е познавала.

Научих, че всичките компромиси да си удобен и добър не ти носят нищо.  Научих, че щастлив, перфектен и безгрешен са просто прилагателни, а ценни са грубостта, арогантността и циничността.

Научих, че хората вземат повече, отколкото дават. Използват, завиждат, плюят и говорят зад гърба ти, защото те мислят за щастлив, а когато им кажеш, че си смъртно болен, слагат маските на състраданието и мазните усмивки и започват да ти пускат смс-и.

– Аааа и братко, знаеш ли? Знаеш ли, мамка му, кое научих най-бързо? Как се израства……трудно!… Как преодоляваш притеснението от хорското мнение, неувереността от това да си израснал в нормално, небогато семейство в малък град, да се издигаш в трудна държава и да се опитваш да градиш.

Научих, че пропуснатите възможности не носят удовлетворение –  напротив!

Научих, че жена се обича всеки ден все повече и повече, иначе я губиш. Научих, че айрянът е по-вкусен със сол, а не със захар, макар да е сладко!

Но въпреки всичко, знаеш ли? Мисля, че научих и много други неща….. че родителите си трябва да ги прегръщаш по-често. Когато имаш възможност да се смееш – трябва да се смееш! Когато имаш възможност да пътуваш до Варна или Пловдив – да пътуваш! И когато трябва да кажеш „не“, кажи НЕ!

Трудно винаги ще има, но трябва да усетиш и запомниш в сърцето си и хубавите нещица. Всичко в живота е по равно – и нощта и деня, и зимата и лятото, любовта и омразата.

Трябва да си подал ръка на някого, и хляб в други ръце! Трябва да си направил повече добрини, отколкото да си получил. И да любиш! Много да любиш трябва! Да докосваш, да желаеш, да прегръщаш! Да не изричаш думи, които не можеш да изпълниш.

Да не забравяш да се ласкаеш и най-вече…да не забравяш за времето! Него не можеш да надбягаш.

Затова, прави онова, което ти харесва – колкото и както можеш.

– Ех, Саше…. Не забравяй да се усмихваш, има защо!

– И ти, братко! Хайде със здраве!…

Автор: АЗ