“Аз никого не съм обичал така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхан от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твой. Само твой.
Понеже никога не съм обичал така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
“Обичам те” … не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям…”
– Caribiana

Какво смяташ?