Приятелството: Вечният цирк на непостоянството

Приятелството е като неочаквана постановка на живота – ту си на сцената със звездна роля, ту си само зрител, обвит в дим на забрава. Като неочаквана пътека през гората, понякога води до чудесна гледка, а понякога до пропаст.

Когато приятелите ни решат да направят своето голямо излизане от сцената на нашия живот, ние обикновено се чувстваме като в кино драма, само че без сценарий и с неочакван край. Все пак, можем да се утешим, че този цирк на човешките отношения е със своите комични сцени и катастрофални развръзки. Бих казал: „Приятелите идват и си тръгват, но разочарованието остава неизменна част от нашия спектакъл.”

На сцената на живота, приятелите ни разкриват своите роли – понякога блестят в главни роли, а понякога се появяват за едва забележими статисти. Може би ни учат как да се смеем на себе си, когато гледаме назад и виждаме как сме се опитвали да поддържаме връзка, която очевидно е била предназначена да бъде краткотрайна. Но пък, кой не обича комедийните елементи, дори когато те идват с доза сълзи?

Когато сцената опустее и завесите паднат, ние оставаме с нови уроци в ръце и сърца, все едно сме преминали през училище на живота. Тези уроци може и да са насочени повече към саморазбиране и приемане на факта, че не всичко е под наш контрол, но поне ни дават повод за нови започвания и нови истории, които ще изиграем.

И така, когато отново осъзнаем, че „постоянството” в приятелството е само една поетична илюзия, нека се усмихнем на цирка, в който сме част. Да се посмеем на собствените си драматични моменти и да приемем, че всяка раздяла и всеки нов приятел са просто нови актьори, които добавят нови нотки към нашата хумористична история. В края на краищата, в този велик спектакъл на живота, ние всички сме просто театрални изпълнители, които търсят своето място под светлините на прожекторите било то с глупави постове във фейсбук или умозаключителни и безмислени текстове в собствения ти блог.

Наздраве за приятелите!